Кендо - японското изкуство за фехтоване,
 е начин на живот, създаден да подпомогне
 самоизграждането чрез трениране в
 принципите на изкуството на меча.
  Чрез точно трениране на Кендо
 ученикът укрепва своето тяло и ум,
 изгражда силен дух, учи се да се
 отнася към хората правилно, да
 уважава истината, да бъде учтив,
 да бъде искрен, винаги да се стреми
 към самоусъвършенстване.
  Тъй като тренировките с истински
 мечове и с бокени предизвикват много
 безсмислени наранявания и дори смърт,
 през 1710 г. са били изобретени
 удобните бамбукови мечове. През 1740 г.
 е създадена защитата за тялото, главата и
 ръцете. Тези първи бамбукови мечове и
 защити са били доста примитивни и с
 проста конструкция. Но през годините те
 биват усъвършенствани, за да добият
 днешния си вид.
  В съвременното Кендо има два вида атаки:
 пробождания и разсичания. Разсичанията се
 допускат на три места по тялото: върха на
 главата, китките и лявата и дясната страна
 на корема. Пробожданията са позволени само
 в гърлото. За разлика от западната фехтовка,
 при която противниците показват страните си,
 в Кендо те застават обърнати един към друг и
 затова са били избрани тези четири места за сечене.